ОТГЛЕДНИ СЕЧИ

„Лесовъдството не е всичко, но без него всичко е нищо“

 

ОТГЛЕДНИТЕ СЕЧИ – ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ПРИРОДОСЪОБРАЗНО ПРОИЗВОДСТВО НА КАЧЕСТВЕНА ДЪРВЕСИНА
МАРТИН БОРИСОВ*, ЦЕНКО ЦЕНОВ**, ГРУД ПОПОВ***,
ЙОАХИМ ЩЕЛЦЕР****, ВАЛТЕР МАТАЙС****1

Отгледните сечи са лесовъдски мероприятия за прилагане на научно обосновани методи за навременно и рационално направляване на естественото развитие на горите в желана насока (Leibundgut.1987).

В България насажденията, които се нуждаят от отгледни сечи са с площ близо 825000 hа, което е 22% от общата площ на горите. От стопанска гледна точка тази дейност е непривлекателна, защото значителна част от отгледните мероприятия са без материален добив или с ниска рентабилност. Това налага търсенето на подходи, които да запазват и подобряват екологичните функции на насажденията, устойчивостта им на биотични и абиотични фактори, сортиментната структура на дървостоите и качеството на добиваната дървесина, като същевременно времето и разходите по тяхното провеждане да са минимални.

Целта на публикацията е да се представи съвременна концепция , при която се използват биологичните особености на дървесните видове („биологичната автоматизация“) и естествените сукцесионни процеси за осигуряване на природосъобразно производство на висококачествена дървесина. За първи път в цялостен вид тази концепция е по-широко приложена преди около 20 години в провинция Саарланд – Германия.

Прилаганата концепция се основава на следните по-важни принципи:
– Отлично познаване на биологията на дървесните видове, условията на месторастене и динамиката на гората,
– Съчетаване на екологични, икономически и социални цели,
– Свобода на действие на лесовъда относно периода, вида и интензивността на лесовъдската намеса,
– Съобразяване с актуалната пазарна реалност,
– Постоянно обучение и повишаване на квалификацията на участниците.
С прилагането на тази концепция се постига производство на висококачествена, ценна, безчепова дървесина за по-кратък срок, при запазване на всички екологични функции на гората.

1. Съдържание на концепцията.

1.1 Общи бележки

В горските съобщества протичат многообразни кръговрати, върху които въздействат периодични колебания. Когато човешките въздействия не надхвърлят рамките на тези колебания за съответното съобщество, може да се приеме, че това е природосъобразно стопанисване.
* ЛТУ
** ДАГ
*** ИГ при БАН
**** SAARFORST, Германия

Биологичното разнообразие трябва да се приема като ключов параметър за природосъобразно стопанисване на горите. То може да се разглежда на различни нива:
– Многообразие на жизнени пространства
– Видово разнообразие (в сравнение с ненарушени гори)
– Генетично разнообразие
Терминът «видово разнообразие» трябва винаги да се свързва с потенциалното природно горско съобщество. Когато това е съобразено, само в изключителни случаи ще има смисъл изкуствено да се внасят редки и застрашени дървесни видове, които са залегнали в дългосрочната цел за развитие на гората.

Сукцесионни площи са освободени след ветровали и/или каламитети площи, които се приемат не като катастрофи, а много повече като нарушения. Те дават началото на естествени процеси, които трябва да протичат възможно най-самостоятелно. Мероприятия, които въздействат или възпрепятстват тези процеси – напр. почвообработка, изкореняване, отстраняване на „конкурентна“ растителност, интензивни залесявания – са контрапродуктивни от природозащитна гледна точка. Ненарушеното развитие на пионерни фази с техните типични дървесни видове като бреза, трепетлика, офика и др., оказват положително влияние върху развитието на екосистемата. Допускането на механизми за саморегулация в най-важните фази от развитието на гората осигуряват запазване на генетичния потенциал на всички участващи в сукцесията дървесни видове. Предгората е дна от възможностите за възстановяване на гората върху площи, възникнали след природни нарушения, а също и за залесяване на площи, които досега не са били заети от гора. Задача на предгората е да осигури за дървесните видове залегнали в дългосрочната цел за развитие на гората следните предимства:
– Защита от измръзване,
– Защита от директна слънчева светлина,
– Подтискане на конкуренцията от страна на друга растителност.
Предгората подпомага преди всичко развитието на сенкоидържливите дървесни видове. Дори и при залесяване със сенкоиздържливи видове, те трябва да се внасят само под склопа на предгора.

Ако, поради невъзможност за навременно развитие на предгора и/или защото видовете от нея трябва да останат като съпътстващи в бъдещата гора се налага тя да бъде изкуствено създадена от подходящи за целта видове (елши, офика, череша и др.). Тези видове не въздействат негативно върху желаните по-късносукцесионни дървесни видове.

При стопанисването трябва да се дава предимство на местните дървесни видове. В смисъла на биологичната автоматизация, естественото възобновяване има предимство, когато се състои преобладаващо от местни или най-малкото подходящи за месторастенето дървесни видове, съобразно дългосрочната цел за развитие на гората. „Възобновяване на един ход“ не е желано. В много по-голяма степен естественото възобновяване в различни по големина групи и прозорци е желано в процеса на формиране на запаса (фаза на зрялост) и по време на главното ползване.

Стопанската цел на концепцията е производство на висококачествена дървесина. От досегашния опит е известно, че дървесината е качествена и ценна когато е едроразмерна, без чепове, без увреждания, има симетрично образувани годишни пръстени и е без вътрешно напрежение. Трябва да се има предвид, че не всяко едроразмерно дърво дава качествена дървесина. От теорията и практиката се знае, че при производството на едроразмерна дървесина короната е двигателя на растежа. Колкото по-голяма е площта на короната, толкова по-мощна е и фотосинтетичната й дейност, която е в основата на прозводството на дървесина.

Установено е, че в долните 25% от височината към зряла възраст на дървесните видове е концентрирана почти 50% от общата биомаса, а при добро качество и около 80% от нетната стойност на дървото. Това е валидно, тогава, когато останалите 70 – 75% от височината на дървото на бъдещето е заета от мощна, здрава и симетрична корона (фиг.1). Ето защо, при тази концепция усилията се насочват към отглеждане на определен брой дървета, при които долната секция (25% от потенциалната височина) да бъде с достатъчно голям диаметър (целеви) и без чепове.

При тази лесовъдска концепция не се използва класическата терминология за отгледните мероприятия, а именно – осветления, прочистки, прореждания и пробирки. Това е така, защото тези термини са подходящи при стопанисване по насаждения, а при настоящата концепция всички намеси са насочени към отделното дърво!

1.2 Етапи при приложение на концепцията

1.2.1 Първи етап – Намеса във фазата на възникване:

Това са отгледни мероприятия в младиняци с максимална височина до около 3 m. Те са различни в зависимост от това дали се отглежда младиняк заемащ открита площ или под склопа на старото насаждения.

Стопанска цел в този стадий е ненарушено развитие на дървесните видове залегнали в дългосрочната цел за развитие на гората, което ще позволи възможно най-бързо склопяване на младото насаждение.

Досегашният опит показва, че много рядко се налагат мероприятия за подпомагане на сенкоиздържливи спрямо пионерни видове. Положителното влияние на пионерните дървесни видове далеч надхвърля тяхното въздействие като конкуренти на стопанските дървесни видове.

Подрастът не трябва да бъде застрашаван или повреждан вследствие провеждане на отгледни мероприятия. Поради това, по принцип не е желателно извеждането им през първата половина на вегетационния период, защото младите леторасли не са достатъчно вдървенели. Не е желателно използването на машинни храсторези и моторни триони, защото като се отреже стъбло на конкурента от пъна се развиват множествo пънови издънки – «ефекта на хидрата» (фиг.2).

Препоръчва се пречупване на конкуретни фиданки от пионерни видове на половината от височината на стопанските дървесни видове. С това се постига отстраняване на силната конкуренция от страна на пионерните видове, като същевременно се запазват техните защитни функции. При пречупвaнето не всички връзки между корена и короната са прeкъcнати и фиданката живее още известно време.

Препоръчително е това мероприятие да се извършва в периода на напреднала вегетация – края на юли, началото на август. Такива мероприятия никога не трябва да се провеждат върху цялата площ, а само точково!

1.2.2 Втори етап – Намеса във фазата на квалифициране (диференциация):
Това е лесовъдска намеса, която се провежда в млади насаждения, чиято височина е между 3 m и 12 m, по изключение до 15 m.
Чрез прилагането на целенасочени, точкови отгледни мероприятия, се цели възможно най-малко въздействие върху този стадий на развитие.

Същевременно не трябва да се провеждат никакви дейности, които нарушават или дори препятстват природните процеси, които повишават качеството (особено самоокастрянето и изсъхването на клоните по стъблото).

Важно условие от технологична гледна точка е да има достъп до отделните дървета и възможност за тяхното наблюдение, което се постига чрез направа на просеки (линии за достъп) в младата гора.
Целенасочена лесовъдска намеса се прилага само там, където е необходимо предотвратяване на негативно развитие.
Разстоянието мeжду просеките е 20 м и те се залагат когато самоокастрянето е достигнало човeшка виcочина, защото в противен случай ще се зашумят оново.
Тяхната широчина трябва да осигурява добра проходимост и е 1 – 1.5 m.

При този етап върху площта се определят т.нар „дървета опции“. Това са супержизнени или жизнени дървета с добро качество на стъблото.
За такива опции могат да се избират представители на всички налични дървесни видове.

Прави се оценка на заплахите за развитието на дърветата опции и се определят техните конкуренти. Това са дървета, които в момента или в прогноза до следващо влизане (5-6 години) ще ограничат развитието на дърветата опции по височина.

– Всички намеси се извършват в горната част на склопа. Намеси в средната и долната част водят до нежелано хомогенизиране на площите и нарушаване на структурното разнообразие.
5
– Жизнени, но с лошо качество дървета по правило се опръстеняват. Те остават като корсет още няколко години, с което подпомагат и процеса на самоокастряне. Дървета, които трият стъбла/клони в качествени дървета се отстраняват.
– В смесени млади гори, бързоразвиващите (светлолюбиви) дървесни видове като напр. черешата, ясена, дъба, достигат времето за отглеждане на дървото на бъдещето, докато в същото време за другите видове (сенкоиздържливи) още протичат процеси на диференциация, които не трябва да се прекъсват. Преходът между фазата на диференциация и фазата на дименсиониране трябва да е плавен.
Редки дървесни видове („раритети)“ и редки дървесни форми („пиетети)“ трябва да бъдат запазвани, независимо от качеството им.
Колкото по-рядък е даден дървесен вид от дългосрочната цел за развитие на гората, толкова по-малки са изискванията за качество към него.
По време на работа трябва да се извършват мероприятия за оформяне на периферията на гората.
Във фазата на диференциация са достатъчни 2 отлгедни мероприятия, при които се отделят по 3 – 7 часа на хектар (при опитни работници).
Важен елемент на този метод е опръстеняването на стъблата на отделни дървета. Опръстеняването на кората на дървото е намеса в напредналата фаза на диференцирането и опръстененото дърво умира бавно, това дава възможност на подбраните дървета (опции) бавно да заемат освoбоденото пространство. Технически кората и камбия се отстрaняват с нож и желязна четка на гръдна височина (това е ергономичната височина). Почистването на отреза с четка играе много важна роля по врeме на сокотечението, то предотвратява зараствaнето и гарантира уcпех. В идеалния случай опръстененото дърво се рaзпада в стоящо положение.
Провежданото досега междинно „класическо“ прореждане в повечето случаи води до прекъсване на диференциацията в насаждението. Това способства за образуването на по-дебели клoни на короната и самоокастрянето на короните се забaвя. Съществува опасност да се пропусне оптималният момент за навлизaне във фазата на натрупване и най-добрите дървета могат да загубят своята жизненост. Известно е, че ненарушената диференциация ускорява самоокастрянето на клоните до желаната височина.
Важно условие за прилагането на метода е познаването на различията в процеса на растеж на различните дървесни видове, за да се използва фазата на диференциране и да се избере подходящ момент за фазата на натрупване. При някои дървесни видове фазата на натрупването започва при следната възраст: за трепетликaта на 9-12 години, за брезата на 12 – 15 години, смърча на 25 – 30 години, за дъба на 25 – 30 години, за бука на 30 – 40 години.
В досегашната практика критерии за оценка на дърветата при провеждане на отглеждането бяха свързани с основно с качеството на стъблото и короната, както и равномерното пространствено разпределение, като често качеството на стъблото беше основен критерии и бяха подбирани прекалено много дървета на бъдещето. За лесовъдите в миналото жизнеността често се приемаше за недостатък. В съвременното
6
лесовъдство се налагат нови понятия като супер жизнен, минимално разстояние и качество.
При прилагане на този метод на стопанисване се поставя задачата да се определи:
? Кое дърво се е диференцирало оптимално и има най-добрата стартова корона? -съблюдава се дали короните са жизнени и дали самоокастрянето е 25 % от крайната височина на дървото.
? Кои дефекти не позволяват дадено дървото да бъде избрано за бъдещето? – не се избират дървета с вилужно разклонение, с дебели сухи клони, клони, с остър ъгъл на растеж, /вилужните разклонения, дебелите сухи клони могат да доведат до по-нататъшното стъблено гниене и лъжливо ядро при бука/, с удебеляване в основата на клона, което се образува под загиващите клони /клоните в сянката на зелената корона не допринасят за растежа, защото се нуждаят от повече енергия отколкото произвеждат, тези клони трябва да се премахнат в началото на фазата на натрупване/
? Какво трябва да бъде разстоянието между дърветата на бъдещето? – 10 – 15 м. pазстояние е критичната стойност при повечето дървесни видове. Не след дълго време короните на дърветата на бъдещето започват да си пречат ако това разстояние е по-малко.
ІІ. Процеси при провеждане на метода
При прилагане на метода се разграничават две лесовъдски намеси – намеси във фазата на диференциране и намеса във фазата на дименсиониране (натрупване).
Общи положения
В повечето случаи е необходима „въвеждаща“ намеса, тъй като не всички видове понасят в започващата фаза на натрупване последователното, освобождавaне на короната. Видове като явора и особено дъбовете, често реагират при последователното прeмаxване нa конкуренти чрез формиране на водни леторасли. Затова се препоръчва умерено отстраняване нa 3, 4 конкуренти. Тe се премахват тaм, къдетo е посоката на активно развитие на основните клони на короната. Когато дървото на бъдещето се аклиматизира към новата обстановка, тo конкурентите се премахват изцяло. След това короната можe дa сe рaзвива симетрично.
Отглеждане дървото на бъдещето включва отстраняване на всички конкуренти, които имат допир до короната. При последователно отглеждане, по короната на супер жизнените дървета се наблюдава по-слабо развитие на водни леторасли. От широколистните дървесни видове с една намеса могат да се отстраняват конкурентите на следните видове: ясен, бреза, бук, череша. При дъбовете и явора се налага „въвеждаща“ намеса, за да се предотврати образуването на водни леторасли.
За да се постигне „осветена“ корона след отстраняване на конкурентите (във фазата на натрупване) основните клони на дървото на бъдещето трябва да бъдат леко „обляни“ със светлина. Това се постига като конкурентите около подбраното дърво биват отстранени. Тъй като конкурентните корони са най-често по-малки, то достъпът на светлина около короната на дървото на бъдещето е леко дозиран.
При провеждане на метода се съблюдава конкуренцията за вода. Както короната на дървото на бъдещето се бори за светлина, така има борба за вода и хранителни вещества между корените. Водата означава растеж и живот, оцеляване. Всеки
7
конкурент около дървото на бъдещето ползва своя собствен воден резервоар и не „иска“ да го дели с други дървета.
Последователно освобождаване на дървото на бъдещето създава възможност до короната да достига повече светлина (освободено пространство), означава и повече площ за кореновата система на дървото на бъдещето. Ако преди то се е борело с конкурентите за водата, то след тяхното отстраняване настъпва спокойствие. Това помага и на останалите дървета по периферията на дървото на бъдещето.Кореновата система става по-мощна и увеличава стабилността.
При определяне дърветата на бъдещото се извършва оценка на формата на короната. За форма отговаряща на изискванията се приемат дървета с хоризонтални клони. От тези корони се очаква жизненост и голям растеж. Клоните използват увеличения растеж на летораслите за заемане на пространство. Тънки клони, растящи под остър ъгъл към небето, не са способни да заемат свободните пространства. Техните корони не могат да реагират подобаващо при отстраняване на конкурентите.
Съблюдават се дали разклоненията са V- и U- образни. Принципно не се подбира дърво на бъдещето с V – разклонение независимо от дървесния вид.
При оценка на короните се дава предимство на високото разклонение, тъй като при него архитектурата на короната е по- благоприятна и разклоненията са защитени от по-долните носещи клони на короната.
Възможно е супер-жизнени дървета да имат едностранни корони. Диференцирането рядко протича така, че супер-жизнените дървета да имат рaзвитa във всички посоки корона, при настъпване на фазата на натрупване. Това не играе особена роля при малка възраст, тъй като по-важната част на короната ще се образува тепърва в случай, че отстраняването на конкурентите във фазата на натрупване е започнало в най-подходящото време. Диаметърът и височината на короната се развиват с всяка изминала година.
От съществено значение се явява въпроса от коя страна първо трябва да помогнем на дърво. Трябва да помогнем на короната от там, където тя може бързо да усвои помощта. Ако клонките на короната отдясно примерно са слаби и малки не е необходима бърза намеса. Това би довело дори до загиване на клони от ляво. С една въвеждаща намеса конкуренти трябва да се премахнат. Това не означавa обаче, че и други дървета няма да бъде премахнати при следващи намеси.
Когато дърветата се намират на склон, погледнато нагоре по склона, всяко дърво е по-високо от своя непосредствен съсед по-долу. В борбата за светлина по-горния съсед израства по-лесно над короната на дървото отдолу. Поради това, че това явление е валидно за всяко дърво, затова короните на всички са развити от страната, откъдето пада светлината. Затова, при започване на отглеждането във фазата на натрупване, трябва да се премахнат конкурентите от горната част на склона.
Не трябва да се избират прекалено много дървета на бъдещето, тъй като разстоянието между тях е прекалено малко. В полетата между тях има много малко конкуренти и при отглеждането на дърветата на бъдещето, междинните пространства изчезват много бързо. Тогава дървета на бъдещето се превръщат в конкуренти едно за друго, продължава изсъхването на живи клони и самоокастрянето продължава нагоре. Достига се до отсраняване на дървета на бъдещето, тъй като те стават конкуренти и премахнатите дървета оставят големи пространства в склопа, които не могат да се заемат вече от короните на оставащите дървета.
8
За да има успех при оформяне на короната (отглеждане във фазата на натрупване) трябва да се съблюдава, че дървото на бъдещето може да образува оптимална корона само когато е достатъчно младо (биологични причини). Ако отглеждането е започнало късно, тогава не може да се образува голяма, продуктивна корона. В такъв случай се приема, че е „прекалено късно“ за такава намеса. Тогава се прилага традиционното отглеждане, тъй като короната не може да се развие много.
Съществуват няколко важни различия при отглеждането във фазата на натрупване (дименсионирането) и класическото прореждане. При отглеждането за дименсиониране отделното супер жизнено ценно дърво играе централна роля. То трябва да произведе висококачествени сортименти. При него се работи само с дърветата на бъдещето и пространствата между тях имат „обслужващ“ характер и в тях не се отглежда. Дърветата в тези пространства остават със сравнително малки корони и в последствие при тяхното отсичане те осигуряват дозирана светлина до дървото на бъдещето.
При класическото прореждане намесата се извършва върху цялата площ на насаждението и към почти всички добри дървета се полaгат грижи, а изостаналите или дърветата „вълци“ се премахват. Така се получава еднородна и хомогенна гора
Съществува разлика между хомогенизирани дървета и общата стабилност в една отгледана по този метод гора. Когато дърветата имат еднакви най-често малки корони, еднаква височина и диаметър хомогенизирани дървета се появяват при работа върху цялата площ на насажденията. При буря хомогенизираната гора вибрира в унисон. Това бъpзо може да доведе до резонанс на дърветата или до масов ветролом или ветровал.
Общата стабилност зависи от индивидуалната и колективна стабилност. В гора стопанисвана по този метод дърветата на бъдещето се отглеждат по-рано и притежават висока индивидуална стабилност срещу вятър. С течение на времето те заемат все по-голямо пространство в насаждението.
Съществен момент при този метод е, че в междинните пространства не се извършва нищо. Когато се работи в междинните площи се отслабва колективната стабилност на гората, тъй като за всички дървета се полагат грижи, а за дърветата на бъдещето те са недостатъчни. Короните на дърветата в междинните площи стават също големи. Така внимателната грижa за дървото на бъдещето става невъзможна. В крайна сметка много от дърветата се отглеждат недостатъчно. Във фазата на зрялост, когато дърветата не са способни за бърза реaкция те ще имат ниска индивидуална стабилност, която не може да бъде повишена и съществува опасност от поваляне при буря.
Към короните на дърветата на бъдещето и на тези в междинните площи се поставят следните изисквания: короната на дървото на бъдещето трябва да започва след 25 % самоокастрено стъбло от очакваната крайна височина на дървото. Така се развива голяма и мощна корона и се създават условия за получаване на висококачествена дървесина от дебелото самоокастрено стъбло под короната. Короните на дърветата в междинните площи се изтеглят нагоре с течение на времето и остават малки. При необходимост от отглеждане на дървото на бъдещето те тpябва да се премахнат. Дървета от междинните площи служат за производство на масова дървесина.
Ако разстoянието между дърветата на бъдещето е достатъчно, то междинните площи намаляват постепенно. При всяка отглеждане на дървото на бъдещето междинната площ става все по-малка, а участъци, в които не е избрано дърво на бъдещето остават като резервни площи. Когато се работи в междинните площи се отслабва колективната стабилност на гората. В такъв случай се полагат грижи за всички дървета, а за дърветата на бъдещето те са недостатъчни. Короните на дърветата
9
в междинните площи стават също големи и внимателната грижa за дървото на бъдещето става невъзможна.
Към края на отглеждането за дименсиониране, където дървото на бъдещето не е застрашено от конкуренти, дърветата в междинните площи първоначално остават и по време на фазата на зрялост тук може да се добива дървесина.
Когато във фазата на диференциация дърветата не се самоокастрят се налага кастрене. При много дървета на бъдещето могат да останат сухи неопадали клони. Такива клони се отстраняват бързо и лесно, като тази процедура не бива да се счита за градинарство
Трябва да се прави разграничение между светлинните леторасли от сенчестите леторасли. Светлинните леотрасли се появявят при директно осветяване на стъблото със слънчева светлина и светлинните клонки предпазват стъблото от слънцето и топлината. Дърветата с големи корони не формират често светлинни леторасли (собствено засенчване от короната). В тези случаи се препоръчва описанoтo „въвеждащо“ отглеждане, коeто подготвя бавно дървото на бъдещето към новите светлинни условия. Сенчестите леторасли се появяват при подтиснати дървета. Те имaт често големи листа, които помагат на дървото да поеме и най-малкия квант светлина.
При повалянето на дърветата при главното ползване трябва да се полагат грижи. Например ако корони на отсечени дървета лежат върху подраста за един вегетационен период, то след време натиснатите и наранени фиданки се развиват накриво към светлината. Кривото стъбло вдървенява и получава завинаги кривина. Чак години след това старата корона на поваленото дърво изгнива. Дърветата със закривени стъбла в последствие не могат да бъдат избирани за дървета на бъдещето.
Методът на индивидуално отглеждане на дърветата на бъдещето изцяло се обосновава на научно установени зависимости в областа на биологията, физиологията и динамиката на физическите процеси влияещи върху живота на горските екосистеми
Изводи и препоръки
1. При тази концепция се допускат механизми за саморегулация в най-важните фази от развитието на гората, които осигуряват запазване на генетичния потенциал на всички участващи в сукцесията дървесни видове.
2. Прилагането на тази концепция се свързва с потенциалното природно горско съобщество и само в изключителни случаи ще има смисъл изкуствено да се внасят редки и застрашени дървесни видове, които са залегнали в дългосрочната цел за развитие на гората.
3. Устойчивото приложение на концепцията позволява да се постигне чувствително увеличение на участието на биотопна дървесина в средносрочен и дългосрочен аспект.
10
4. Концепцията позволява да се реализира задачата за производство на висококачествена дървесина и по-голяма възможност за нейното натрупване на корен за дълъг период от време при запазване на основните технически параметри на дървесината.
5. При прилагането на тази конципция интезивността на намесите/стопанисването са възможно най-малки което оказва най-малко трайно негативно въздействие върху горската динамика.
6. С прилагането на концепцията значително са редуцирани разходите – време, труд и средства, при извършване на отгледните мероприятия.
7. Прилагането на тази концепция изисква непрекъснато сверяване и подобряване на квалификацията на участващия лесовъдски и технически персонал.
8. При І-вия етап в младиняците трябва да се въздържаме от намаляване на броя на стъблата и регулиране на състава, с изключение на налагащите се намеси спрямо пионерните дървесни видове!
9. При ІІ-рия етап в младите насаждения отгледните мероприятия се насочват само към жизнени (витални) дървета с лошо качество (негативна селекция) дотогава, докато целта на диференциацията не е постигната,
10. При ІІІ-тия етап не трябва да се допуска загиване на живи клони от основата на короните на дърветата на бъдещето
11. За дървета на бъдещето приоритетно трябва да се избират местни видове, и едва като втори избор подходящи за условията на месторастене видове които са нарастояние не по-малко от 15-25 м едно от друго.
12. Равномерното разпределение на дърветата на бъдещето не е първостепенна цел.
13. Редки дървесни видове (спътници), които отговарят на дългосрочната цел за развитие на гората, се избират, без значение от тяхното качество, за т.нар „екологични дървета на бъдещето“ и се стопанисват по начин, коит гарантира тяхното запазване
14. По протежение на технологичните просеки не е препоръчително да се избират дървета на бъдещето!
15. Устойчивото прилагане на принципите на намесите спрямо дървото на бъдещето представлява своевременен отказ от едроплощни схематични намеси върху цялото насаждение и преминаване към стопанисване на отделното дърво.
16. В насаждения, в които са намерени малко на брой „дървета на бъдещето“ се обръща внимание само на тях а не се избират „дървета на бъдещето със занижени критерии“. 17. В участъците, където не е намерено дърво на бъдещето, не се извършва нищо и те остават като резервни площи. Тук могат да се извършват ползвания с навлизане във фазата на зрялост
18. Единствен критерий за интензивността на намесите спрямо дървото на бъдещето е необходимостта им от получаване на пространство за развитие на короната, с цел получаване на равномерно ширина на годишните пръстени. 19. Отстраняването или подтискането на чужди за месторастенето видове е препоръчително да се извършват само тогава, когато те дългосрочно пречат/конкурират силно местните и подходящите за условията на месторастене видове.
20. Намеси в пространствата между дърветата на бъдещето не трябва да се провеждат
11
21. В насаждения в които вече са водени някакви отгледни сечи по други/класически методи намесите са съобразени с това – използване на въвеждащи намеси, по малки отстояния на „дърветата на бъдещето“ – на долната граница от 15 м и др..
22. При главното ползване на корен се оставят част от дърветата на бъдещето като биотопи. Такива може да са предварително определени още във фазата на дименсиониране или пък се определят при главното ползване.
23. Всички клони и отпадъчна дървесина с дебелина до 10 см не се изнася от гората.
24. Намесите спрямо дървото на бъдещето изискват висококвалифицирани рабтници, познаващи биологичните и екологични особености на дървесните видове. Те познават техниките на сеч с които се отстраняват и намаляват заплахите към дърветата на бъдещето при провеждане на сечите.
25. Отгледни мероприятия не се провеждат през първата половина на вегетационния период.